Георги Томалевски
Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония.
Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др.
След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”.
Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”…
В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима.
Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др.
Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му.
Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др.
Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти.
В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж. Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др.
Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило?
Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество.
“Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя.
Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.
Повтаря цитираното от дъщеря му Румена:
„Загубих много от това, което се нарича земни придобивки, но спечелих духовен капитал!”
Творецът не получи приживе заслужено признание, поради неадекватността на неговия духовен мироглед с властващия атеизъм. Много от неговите трудове останаха неиздадени приживе.
През 1924 г. в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно няколко интелигентни висшисти създават списание „Житно зърно”, което излиза до 1944 година. В него печатат лични и преводни материали от предните фронтове на езотеризма, парапсихологията, науката и живота. Така то става списание за нова алтернативна култура. Георги Томалевски е сред неговите основатели и най-активни съработници.
От това списание са извлечени есетата, събрани в книгата “Сказания за Новата Епоха” (изд. Алфиола, 2009)
по Христо Маджаров из предговора “Живот на вдъхновен творец” от Книгата “Сказания за Новата Епоха”, изд. АЛФИОЛА, 2009
Публикувани творби
“По свещената пътека”, символични сказания – 1926 г.
“Душата на Македония”, есе – 1927 г.
“Огнена земя”, разкази – 1928 г.
“Псалми за Живия Бог”, поеми – 1929 г.
“Самуиловото наследство”, истор. Повест – 1929 г.
“Една пролетна нощ”, разкази – 1931 г.
“Човек, природа и Бог”, есета – 1934 г.
“Вечната приказка”, повест – 1937 г.
“Безсмъртната”, роман – 1939 г.
“Сигнали”, есета – 1940 г.
“Всекидневните чудеса”, есета –1941 г.
“Зодиак”, поеми – 1943 г.
“Хора по земята”, разкази –1943 г.
“Майстор Стоян Везенков”, романизуван живот – 1964 г.
“Воденските майстори”, новели – 1965г.
“Цветя сред тръни”, новели – 1972 г.
“Мраморна чешма”, две повести – 1976 г.
Непубликувани приживе ръкописи на Георги Томалевски свързани с Учителя Беинса Дуно
“Словото му е живот”, есета – 1960-1970 г.
“Мисли за всеки ден от една година, взети от словото на Учителя Беинса Дуно” –
“Един от учениците”, роман – 1963-1966 г.
“Богомил Еремиев”, роман – 1963-1966 г.
“Един съвременен Одисей”, повест фантастика – 1980 г.
“Скъпоценни зрънца от Неговото Слово”, есета – 1977 г.
“Колелото на зодиака”, символични поеми в проза, 1978 г.
“Светлини в бездната”, есета – 1968 г.
“Мозайка на Мъдростта”, есета – 1975 г.
“Развигор и листопад”, есеистични фрагменти – 1984 г.
“Човешкото и над човешкото”, есета – 1975 г.