Методи Константинов
Методи Константинов е роден на 2.02.1902 г. в Долината на розите – гр. Казанлък – в семейство на стар род на родолюбци.
По време на Първата световна война (едва 14-годишен) той присъства на публична беседа на Учителя Беинса Дуно, на когото опонира…
Участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 години държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия.
За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в Аржентина. По пътя той е обран и като не смее да се върне, отива в Бачковския манастир… Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: “Време е!” Бос, тръгва в зимната нощ и отива право при Учителя…
По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия преподавател Сава Гановски, заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология, международно право и консулство. Към края на 30-те години защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 години след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум.
След дипломирането си се завръща окончателно в България, където чрез съветника на цар Борис – Любомир Лулчев – Учителят го препоръчва за работа в Министерството на Пропагандата.
В началото на март 1943 г. д-р Константинов получава правителствена Заповед да придружава ешелоните с обречените евреи до нацисткия лагер в Полша. Потресен, д-р Константинов посещава Учителя. Отново чрез Лулчев, Учителят предупреждава царя, че “ако изпрати дори един български евреин в концлагерите, от него и династията му помен няма да остане!” В резултат на това цар Борис скъсва Заповедта за депортация, а Методи скъсва правителствената Заповед за придружаване. Така България става единствената страна, спасила своите евреи – 5500 души. (Подробно този въпрос е разгледан в книгата: “Големият заговор”, 2 част на Хр. Маджаров, изд. Алфиола-Варна, 2001 г.)
През ноември 1944, възмутен от новите неправди в социален план, Методи моли Учителя да му разреши да замине за Швейцария, където да създаде център на Учението, невъзможен при българските условия. Вместо това получава поръчение и напътствия да напише книга… На другия ден е назначен за шеф на личния състав на едно от министерствата.
На 20 декември е арестуван заедно с Любомир Лулчев. Той е освободен, а Лулчев по-късно е убит. Седмица по-късно Учителят напуска този свят, като в последния момент му предава заветната формула:
“Злото ще стане служител на Доброто!”
След издаването през 1947 г. на голямата книга “Учителят”, Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт… Методи се отървава само с уволнение. После докторът с 4-ри факултета изкарва прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки.
Без да напуска страната, той създава центрове във Франция, Аржентина и другаде. Всяка негова стъпка е следена, а също и на тези, които се срещаха с него. През 1977 г. му е направен обиск, а през 1979 г. е вкаран в болница за счупване на ръка, от която не го пускат жив.
Негови книги са: “Учителят”, “Новата Култура през епохата на Водолей” “Световната астросоциология”, “Астрокосмичната синтеза”, “Освобождение чрез Космично съзнание”. През 1980 г. Христо Маджаров носи в Париж за издаване второто издание на “Новата Култура през епохата на Водолей”; допълнено и преработено в съавторство с Христо Маджаров, в България тя бе издадена едва 1991-1994 г. През 2001 г. бе издадена и “Освобождение чрез Космично съзнание”.
По послеслова на Хр. Маджаров “Щрихи от биографията на автора” от книгата на М. Константинов “Освобождение чрез Космично съзнание”, Алфиола 2001 г.
