Любомир Лулчев
Любомир Лулчев е роден на 1.11.1886 г. в гр. Кнежа, Оряховска околия, като потомък на възрожденски, копривщенски род, Оряховска околия. Дядо му (по майчина линия) е бил лечител и ясновидец.
Учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София с отличие. 1908 г. е произведен в чин подпоручик. След конкурс на военното министерство, той единствен заминава да следва авиация в Англия.
Изучава западния и източния окултизъм, участва в езотерични школи, където демонстрира телекинеза (преместване на предмети с поглед)…
В чужбина научава, че в България е най-големият ясновидец, мъдрец и Учител.
Л. Лулчев се завръща в България като пилот-авиатор № 319 на английските военно-въздушни сили и с посвещения в западния окултизъм.
Като военен е принуден да участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни, където е смъртно раняван, но възкръсва,… многократно е награждаван с ордени. За кратко време той достига до чин подполковник…
Има буден усет за социални събития; посещаван е за съвети от Ал. Стамболийски и от др. министри.
През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Учителя Беинса Дуно и след драматичен разговор с него (описан с подробности в предговора на книгата “В светлината на Учителя”, изд. Алфиола – Варна, 1999 ) става негов ученик. Държи лекции из цялата страна, издава вестници, списания, книги.
В 1929 г. поетесата Мара Белчева го е вдъхновила да издава в-к “Живот”…
Постепенно Лулчев поема своята мисия на говорител на Бялото Братство в царския двор. На царя импонират неговата смелост и свобода, с които му говори. По идеи на Братството Л. Лулчев се стреми да създаде алтернативен социален модел във време, когато страната ни се намира в пълен хаос от борбата за социално-идеологически течения от всякакъв род. И много от “странностите” на българския цар са резултат на прякото въздействие на Лулчев, под влияние на хуманните идеи на Учителя. (Подробно тези “странности” са описани в предговора на Хр. Маджаров към книгата на Лулчев “В светлината на Учителя”, Алфиола 1999 г. и в “Големият заговор срещу българите – 2 част”, с автор Хр. Маджаров, Алфиола 2004 г.) Най-важна е намесата му в спасяването на българските евреи (виж “Големият Заговор – 2 част”), когато Учителят Беинса Дуно чрез Лулчев предупреждава царя, че “ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане…”
Във вътрешната политика Лулчев изисква създаване на ново правителство от демократични формации и нова парадигма, ангажираща всички прослойки на принципа “всеки на своето място”. През този период България достига четвърто място в света по прираст на икономически показатели. Лулчев издейства закон за: равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала.
В училищата се провежда утринна гимнастика
На 20 декември 1944 г. в 5 ч. Сутринта Лулчев е арестуван на “Изгрева”. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други.
От протоколите на съда може да се види, че той се държи достойно, речта му пред Народния съд е блестяща и е единственият подсъдим, който не е поискал милост, а е говорил за хуманните идеи на Учителя…
До самия разстрел говори смело и повдига духа на омърлушените бивши министри, че няма смърт, че животът е вечен… и отказва предложената му възможност да избяга.
50 години по-късно в Република България тази присъда бе призната за невалидна, а осъдените – за невинни.
по Христо Маджаров из предговора “Българският Распутин” от книгата “В светлината на Учителя”, изд. АЛФИОЛА, 1999
