БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЛАН
( Синархия, Синархично управление, Четирите учения, Четирите съвета…)
Хр. Маджаров

След като Атлантската цивилизация е потопена в океана, в сила влиза Новият План на Бялото Братство за възстановяване на човешката раса чрез Синархията.

В страните, които прилагат Синархията, настава единство на светска и духовна власт и религиозен, научен и социален синтез, който дава възможност за подем на всички сили, тъй като всяка сила има свое място и работи за Цялото.

Такива страни са Балканите (Тракия), Египет, Индия, Израел…

На Балканите е открито най-старото злато във Варненския некропол, където при погребалните вещи лежат инсигнии и на царска, и на жреческа власт.

В санскритските речници Варна означава каста, съсловие. Когато 4-те Варни (касти) се обединят, започва социалният живот. Така днешна Варна е символ на Синархията.

Етимологично Син-архия означава синтез на 4-те архитипни корена.

Според египетските предания синархично управление се използва при царуването на Озирис, господар на Светлината и предшественик на Изида -­ Царицата на Тайните.

Законодателя Ману, Великият посветен построява по този принцип основите на Великата Древноиндийска цивилизация. Така се оформя кастовото деление в Древна Индия, където всеки индивид работи в някаква клетка от тялото на Великия Бог Брама.

В древноиндийските писания Рамаяна се говори за великия Рама, увенчан с двойна корона ­ на завоевател и на Посветен.

Силата на Синархията се крепи на равноправие по възможности и на йерархия по резултати. И когато тези стълбове се нарушат, започва разкол. Общността трябва да служи за благото на всички нейни членове, а не обратно: членовете да служат (принудително!) на общността за благоденствието на една малка нейна върхушка.

Когато кастите стават наследствени и задължителни, този ред, вместо да помага, започва да насилва индивидите. Великият религиозен синтез, характеризиращ цикъла на Рама, се разпаднал на отделни езически култове. Тези държави и култове тръгват по пътя на зрелищата и насилието, известен като Пътя на Тигъра или Пътя на Нимрод ­ основателя на Вавилон.

Част от Халдейското жречество остава вярно на Рамовия Цикъл и сформира тайно (окултно) движение със задача да опази и да пренесе в Новия свят свещените месиански идеи на Синархията. За осъществяване на тези цели ­ – намиране на Нова Земя и създаване на народ от Верни ­ -семейството на Тара напуска Ур, столицата на Вавилон.

в Свещената Библия. Говори за Мелхиседек – цар салимски, свещеник на Бога Всевишни, без баща, без майка, без родословие, без начало на дни и край на живот, уподобен на Син Божи, оставащ завинаги свещеник.” Той е занесъл на Авраам хлябът и виното и Аврам му е дал десятък от всичко. За него говори също св. Павел в Посланието към евреите.

Аврам е който поема тази мисия. Името му съдържа йерограма РАМ: АВ-РАМ и показва мисията му да възстанови цикъла на Рама – азбуката на Синархията…

И когато Исус става Христос -“Жрец според чина на Мелхиседек”, той приема Посвещението, основано на науката за хляба и виното, т.е. на двата принципа – на Словото и на Духа.

Така, от Авраам до Исус протича водещата нишка на едно Посвещение, на което Мелхиседек е “великият жрец”…

Това е Божествения план за Новата Епоха, който описвам в повечето от книгите си и който изучаваме във Варна…

Пилат предава Исус на евреите с думите „Ето човекът”

“Ето човекът!” е беседата с която Учителят открива 30-годишен цикъл от беседи – 1914 г.

Още от началото на 20-ти век – 1900 г. – Учителят започва да изгражда Синархичната Верига на Бялото братство- Веригата на Божествената Любов…

Години наред – Варна, Търново, Сливен – се провеждат срещи на тази Синархична Верига…

През 1909 Учителят дава във Варна Трите Закона на Синархичната верига, които изискват благоговейно отношение към Бог, любвеобилно отношение към близките и изискване за върховно съвършенство (като Бога).

До 1914 г съборите са тайни, както расте Житното зърно под земята.

През 1914 г.  Той обявява идването на Новата Епоха на Водолея и започва публични беседи…

Това показва, че има Епохален план за развитие на човечеството.

И Учителят изпълнява Божествен план от праисторически времена.

Това е приемственост с последното действие на Христовата драма.

Тази приемственост показва, че Учителят е новият Божествен посланик на земята.

Думите „Божествен посланик”, „Божествена мисия”, „Избран народ” показват, че Бог възлага нова задача за изпълнение на Своя план.

На 21.01.1919 г. Учителят дава Молитва на Синархичната верига.

В същата 1919 г. Учителят води няколко разговора за Синархията с депутата Иван Толев – издател и главен редактор на  окултно списание „Всемирна летопис”.

Толев публикува пет статии за Синархията в (1919 и 1923 г.), в които  показва как може и трябва да се въведе Синархията в България.

ЧЕТИРИТЕ СЪВЕТА

Преди Събора през 1921 г. Учителят казва, че синархичното управление трябва да се въведе в Братството, в страната и в света, за да се подготви за Новата Епоха.

На Събора през 1921 г. Учителят държи беседата „Четирите съвета”, която започва с 21 гл. на Откровението, насочена към изграждане на Царството Божие, респ. към Новата Епоха. И казва, че „Времето е дошло!”, че 21 гл. отговаря на годината и на 21 век. Там и в следващите няколко беседи Учителят обяснява как да се приложат 4-те съвети, защото годината е юбилейна.

Вместо архаичния начин на ръководство, при който началникът нарежда а всички са длъжни да изпълняват безмисловно, Учителят предлага синархичния метод на работа чрез 4-те съвета, при който всеки да си намери мястото и да работи с любов според заложбите и талантите си.

В същия смисъл е и Беседата „Четирите учения” (от „Живот за Цялото”). Когато Учителят казва, че Нашето Учение идва от много далеч от миналото и е основа на бъдещия строй…,

Учителят говори  директно каква е неговата Мисия: да предаде Учението на учениците, те – на българския народ, а той – на другите народи.

И учениците и народът отговарят директно пред Бога, ако не послушат и изпълнят задачата си….

Атлантите не послушаха и царството им потъна под краката им;

Евреите не послушаха и 2000 г. не могат да си съберат останките.

Учителят разкрива, че ние – вироглавите българи от Юдино коляно проявяваме тяхното вироглавство и вървим смело по техните стъпки.

Затова днес, като празнуваме 100 год от обявяване на Новата култура, е време за равносметка. Редно е да се запитаме:

– живеем ли в Учението или си въвеждаме в него светските манталитети,

– развихме ли добродетелите от Пентаграма, изградихме ли с тях Дома; т.е. изпълнихме ли Завета на Учителя (когото го наричат неправилно „Заповед”);

– творим ли братския живот по 4-те съвета на Синархията, (1921) ?

– има ли плурализъм или продължаваме с еднопартийното си мислене;

– защо мълчим за Писмото на Учителя – да не създаваме външна организация с Устави и седалище? Къде е седалището на Пролетта?  Преди 20 г. се каза, че Уставът е проформа – само за пред властта, а сега се казва „само по устава” и се събираме да го подобряваме…

„Възцари ли се хармонията на пълното единство м/у нас!”

Отговорността ни, каза Учителят, е персонална, не можем да се оправдаваме като фашистите в Освиенцум, че сме изпълнявали заповеди и не сме знаели, че се вършат престъпления… пред международния съд това не мина, дали ще мине пред Божествения?

Из лекция на Хр. Маджаров „Същност на Синархичния модел – Божественият план” , Айтос, 2.03.2014 г. – Среща, посветена на 100 г. от обявяването на епохата на Водолея …
Виж още: „Добродетелите – някога и сега”, , 2015, „Принципи и Традиции на Бялото братство”, 2016, Хр. Маджаров , изд. Алфиола, Варна